This time, this place, misused mistakes...

И защо трябва да сънувам такива неща? Не стига, че се будя с онова гадно чувство, което не ме оставя намира - чета, слушам музика, от хола до стая, поглеждам към тераста, но не излизам на нея, чета, сменям песента, искам да пиша, продъжавам да чета, ще пиша, не, ще чета, сменям песента, не, не мога да се съсредоточа, нищо няма да разбера от книгата сега, защото мислено съм другаде, защото не мога да разкарам тези образи от съзнанието си, и мислено обикалям разни улици, и е тъмно, или не е, или, сменям песента, само да си дочета главата, но искам да пиша, още две страници, толкова много улици, не мога, сменям песента, страх ме е, една страница, искам да пиша, улиците, всичко, искам да съм там, скоро, сменям песента, прочетох главата, не мога да продължа нататък, поне не сега, искам да пиша, прекалено малко време, прекалено много време, страх ме е, сменям песента, искам да пиша... По дяволите, скапаният сън!
Освен това, даже сериозно трябваше да се замисля всъщност сън ли е било, защото ако не беше, щеше да е ужасно, но беше, и пак е ужасно, но не толкова... Само да изчезне това чувство. Само да изчезне. Тогава ще започна втора глава. Или ще пиша. Така или иначе, сменям песента.
Всичко е само в главата ми.
И съм тук, но не съм тук, и не искам да съм тук, но съм, и искам да погледна през терасата, но не искам, защото обичах тази гледка миналото лято, а тя сега си е същата, но аз може би не съм, или напротив, не знам, не знам, не знам...
Всичко е хаос.
Но, като един бивш оптимист, все още мога да забелязвам позитивната страна на нещата. Хубавото на това чувство е, че ме приковава в настоящето. Малко или много. Само улиците... Another time, another place...
И когато съм толкова емоционално нестабилна, всичко може да ме изкара извън релси, както току-що, един изнервящ телефонен разговор с майка ми, защото просто не може да не се направи на авторитетна и разбираща, нали. Защо просто не ме остави намира?
И сменям песента. И не знам какво ще правя. Не знам какво ще правя... Не съм сигурна и дали знам какво искам, но може би, може би поне отчасти...