BLOGGER TEMPLATES AND Blogger Templates »

24.07.10 г.

This I believe (before I leave?)

Днес се чувствам добре. Това трябва да се отбележи.
Като изключим сутринта. Гадно заспиване => гадно събуждане. Обикновено е така...
Но иначе... днес беше хубав ден, да. Мианх да видя Хез, която продава на синия пазар, говорихме си там час, час и нещо... имаше две яки пеперуди, които летяха над нас, и бяха супер красиви ^^ И се разкарвах из Морската. И така.
И май... не знам какво да пиша... Ха, като целият свят ми е крив, все ще намеря какво да напиша, ама като се чувствам добре... тц. Е, предполагам, ако беше повече от просто добре... Ама и аз много искам, а?

А заглавието на поста е irrelevant, и се отнася за съвсем друго. But, yeah, this I believe... before I leave...

22.07.10 г.

Lovely.

Нямам интернет.
Не мога да звъня.
И ще трябва да изкарам така до 1-ви.
Обожавам семейни почивки!
И не виждам защо като съм в Албена да не мога да ходя до Варна всеки ден, пътят е половин час, егати. Но, е, ще отида поне 3-4 дена.
И да. Ако не друго, то поне ще наваксам с четенето и ще изгледам целият втори сезон на How I Met Your Mother (след което няма да мога да си изтегля третия, йеа).

21.07.10 г.

This time, this place, misused mistakes...

И защо трябва да сънувам такива неща? Не стига, че се будя с онова гадно чувство, което не ме оставя намира - чета, слушам музика, от хола до стая, поглеждам към тераста, но не излизам на нея, чета, сменям песента, искам да пиша, продъжавам да чета, ще пиша, не, ще чета, сменям песента, не, не мога да се съсредоточа, нищо няма да разбера от книгата сега, защото мислено съм другаде, защото не мога да разкарам тези образи от съзнанието си, и мислено обикалям разни улици, и е тъмно, или не е, или, сменям песента, само да си дочета главата, но искам да пиша, още две страници, толкова много улици, не мога, сменям песента, страх ме е, една страница, искам да пиша, улиците, всичко, искам да съм там, скоро, сменям песента, прочетох главата, не мога да продължа нататък, поне не сега, искам да пиша, прекалено малко време, прекалено много време, страх ме е, сменям песента, искам да пиша... По дяволите, скапаният сън!
Освен това, даже сериозно трябваше да се замисля всъщност сън ли е било, защото ако не беше, щеше да е ужасно, но беше, и пак е ужасно, но не толкова... Само да изчезне това чувство. Само да изчезне. Тогава ще започна втора глава. Или ще пиша. Така или иначе, сменям песента.
Всичко е само в главата ми.
И съм тук, но не съм тук, и не искам да съм тук, но съм, и искам да погледна през терасата, но не искам, защото обичах тази гледка миналото лято, а тя сега си е същата, но аз може би не съм, или напротив, не знам, не знам, не знам...
Всичко е хаос.
Но, като един бивш оптимист, все още мога да забелязвам позитивната страна на нещата. Хубавото на това чувство е, че ме приковава в настоящето. Малко или много. Само улиците... Another time, another place...
И когато съм толкова емоционално нестабилна, всичко може да ме изкара извън релси, както току-що, един изнервящ телефонен разговор с майка ми, защото просто не може да не се направи на авторитетна и разбираща, нали. Защо просто не ме остави намира?
И сменям песента. И не знам какво ще правя. Не знам какво ще правя... Не съм сигурна и дали знам какво искам, но може би, може би поне отчасти...

20.07.10 г.

Lebe Lauter! ^^

Естествено, след като заклеймих тази лятна ваканция като най-ужасната в живота ми, като даже още не е преполовила, тя, може би за да ме накара да се чувствам виновна, че си правя прибързани и субективни заключения, започна да изглежда не толкова зле... все пак, не особено лоша... горе-долу биваща... поносима, да кажем... Окей де, хубава.
Днес и вчера бяха хубави дни. Много хубави, даже.
Легнах си към три, заспах към три и половина, трябваше да ставам в осем и половина. Защото до 10.20 трябваше да съм намерила гарата. Да, знам къде са трите автогари на Търново (двете от тях са точно една до друга, от което аз леко не виждам смисъла, но да, а автогара Запад я научих миналата година, пак покрай Викс), но понятие си нямах как да стигна до гарата. Та, събудих се, даже не си навих алармата за 15 минутки по-късно като ме откъсна от каквото там бях сънувала... (всъщност сънувах, че ми пада млечен зъб... yeah, talk about weird o.O) Изкъпах се, не закусих (грешка), не си взех всички пари, които се мотаеха из стаята (фатална грешка), и си сложих обувките с ееееей такава платформа (даже и с тях не особено съм висока, damn it! но пък са удобни, сериозно, с тях даже се пребивам по-малко, което е kinda illogical, но да).
Най-добрата ми идея беше да се замъкна до центъра и там да питам някой случаен минувач как мога да стигна до гарата. И това и направих, и когато ми казаха "От отсрещната спирка хващатате 4 или 13," (да отбележа, понятие си нямам от търновския градски транспорт) аз погледнах часовника на айпода и установих, че е 9.45, следователно, казах си, Пингвините е само на 20 метра от спирката, може да погледна дали има нещо интересно, а пък и нали имам два варианта за автобус, ако случайно изпусна единия... и, в крайна сметка, винаги има следващ! Много. Грешна. Логика. В Пингвините нямаше нищо интересно, и добре че, щото иначе щях да се заседя. И не знам дали съм изпуснала автобус за краткото време през което преглеждах някакви тъпи заглавия, но или е това, или просто търновските градски транспорти са много нарядко. Имам чувството, че висях около половин час на въпросната спирка. Е, не. Не половин час. Но поне двайсет минути имаше, убедена съм. Разглеждах минувачите, но интересните образи бяха малко. Опитах се да визирам себе си, и реших, че изглеждам, по всяка вероятност, откачено (уау, каква изненада - не бих го очаквала от себе си!).
... така, да давам по същество, че както гледам, аз като трябва да разказвам за някакъв ден, вместо да се концентрирам върху същественото, съм like: "Събудих се, станах, и отидох да си измия зъбите. И първо не можах да си спомня коя е моята четка, но после реших, че май все пак е синята - леле, каква съм склероза. За марката на пастата не съм убедена но май беше Астера... знам ли. Не беше лоша във всеки случай... Та, значи измих си зъбите... Ами, да, и останалата част от деня беше хубава. Done." xDD
... не, аз съм по-скоро like: "Събудих се, станах, и отидох да си измия зъбите. И първо не можах да си спомня коя е моята четка, но после реших, че май все пак е синята - леле, каква съм склероза. За марката на пастата не съм убедена но май беше Астера... знам ли. Не беше лоша във всеки случай... Та, значи измих си зъбите... Ама и аз съм една, как може да разправвм толкова време за това, то аз съм направо like: *insert произволен пример here*. Ами, да, и останалата част от деня беше хубава. Done."
Но, ще дам ли по същество? Ама по същество, като... наистина по същество?
Ами, да, стигнах до гарата на време, като, даже по-рано от навреме. Случайно се натъкнах на едни съседи на баба ми... Естествено, трябваше да слушам колко съм пораснала, как, ние, децата, сме растели толкова бързо, о, Американският колеж значи, а той в буквалния смисъл ли е колеж, и на семестъри ли сме, о, и сигурно тези семестриални изпити трябва да са много трудни, а ще ходя ли някъде на море тази година, техният внук сега бил на море... и така нататък. А аз трябваше да слушам музика по-тихо, за да може все пак да чувам, за да отговарям с две-три думи, но достатъчно любезно. И те се качиха на влакът, от който Викс слезе.
А пък с Викс не се бяхме виждали от май... нали така? Неее. Глупости. От юни. От втория ден на Сонисфиър, всъщност, но тогава беше хипер замалко, а ако броим нормално виждане - 5-ти юни... still юни. Е, но беше в София. А на 7-ми май беше в Габрово. Но... всъщносъ, не се бяхме виждали в Търново от... ааа, 14-ти юли миналата година, right. И по случая, я разкарвах подобаващо. От гарата, през центъра, до мола. От мола до дядо ми. От дядо ми до баба ми. От баба ми до автогара Запад. xD
1) Установихме, че всеки градски транспорт в Търново струва различно.
2) Успяхме да слезем на правилната спирка за мола, въпреки че аз не бях много сигурна. "А, да знаеш, че сме на следващата... Но, всъщност, ако не сме на следващата, значи бяхме на тази, ха-ха!"
3) И, понеже не бях закусвала, си взех някаква палачинка, с която преядох за целият ден напред. Но беше хубава палачинка!
4) А Викс реши, че иска да си вземе нещо за пиене.
- Един чай, ако обичате.
Продавачката я погледна тъпо и примигна.
- Имате предвид, студен чай?
- Ъъ, не, топъл.
xDxDxD
5) И медчетата струваха 60 стотинки. Възмутително. И си говорехме за Мегадет... баси забавното. Hello, Me, meet the real Me, ахахаха. И се сетих за Теди и Сиси. И за Михи, и "the most annoying bass solo to listen to while having a hangover" xDD И като бяха върнали Елевсън в Мегадет, и Сиси ентусиазирано го обяснявала на Лили... и Лили: "Еми, тя беше много щастлива, нещо обясняваше там за някакъв машинист..." xD
6) Дядо ми: Покажи на момичето хола... Мисля, че все пак трябва да седнете в хола!.. Ама, хайде, елате в хола, седнете на диванчето... Заповядайте в хола, де...
Аз: Дядо, спокойно. Знам какво представлява стаята ми. Но Викс си ме знае каква съм.
Мда. Ако не ме знаеше, щяхме да седнем в хола на диванчето, за да не избяга с писъци. ^^ Но ми разправяше, че на някаква нейна съученичка стаята й била по-зле. Е... малко по-зле.
7) Проверихме за влаковете и автобусите Търново-Габрово, което беше една от главните цели на идването до стаята. А другото главно беше, че трябваше да занеса едни неща на баба ми, като естествено, първо трябваше да ги взема. И идеята не беше да седим много. Но се застояхме, хах... И бяхме седнали на пода по турски, и пиехме сокове от ябълка и портокал, които смесихме, защото не можахме да решим какво точно ни се пие.
8) Аз се опитвах да убедя Викс в нещо, в което и себе си не мога... хаха. Но после минах на някакви велики прозрения, които от известно време ми се въртят из главата, но просто не е имало на кого да ги разкажа. Та, седяхме на килима и аз редях някакви философски разсъждения, мисля, че се увлякох даже...
9) В три часа все пак тръгнахме за баба ми, защото трябваше да стигнем дотам, и после до автогарата, преди четири и половина.
10) Аз се сетих за прекия път до баба ми. Аз съм гений!
11) [7:46:38 PM] Sky каза: ама много нервозна баба имаш явно
[7:46:54 PM] Noonshine каза: :D
[7:46:55 PM] Noonshine каза: дааа
[7:46:58 PM] Noonshine каза: Викс да ти каже
[7:47:01 PM] Noonshine каза: днеска отивам
[7:47:05 PM] Noonshine каза: трябваше да й дам едни неща
[7:47:13 PM] Sky каза: peppery xD
[7:47:16 PM] Noonshine каза: и нали Викс ме чакаше на пейката пред блока
[7:47:19 PM] Noonshine каза: аз е качих догоре
[7:48:09 PM] Sky каза: да?
[7:48:24 PM] Noonshine каза: иии
[7:48:28 PM] Noonshine каза: бях с тоя цветния шал
[7:48:31 PM] Noonshine каза: нали се сещаш
[7:48:51 PM] Sky каза: май да
[7:48:54 PM] Noonshine каза: и бях леко изключила, че баба ми мрази да се разкарвам с него "на тия жеги"
[7:49:03 PM] Noonshine каза: и отваря тя вратата
[7:49:10 PM] Noonshine каза: и като кресна:
[7:49:14 PM] Noonshine каза: МАХАЙ ТОЯ ШАААЛ!
[7:49:25 PM] Noonshine каза: аз: виж, баба, аз, ъъ, само да оставя това..
[7:49:28 PM] Noonshine каза: МАХНИ ШАЛААА!
[7:49:29 PM] Sky каза: вместо "здрасти, радвам се да те видя" хах
[7:49:35 PM] Noonshine каза: аз: ъъ, ето, заповядай
[7:49:39 PM] Noonshine каза: МАХАЙ ШАЛА!
[7:49:45 PM] Noonshine каза: ъъм, аз, ъъ, тръгвам
[7:49:47 PM] Noonshine каза: ШАЛА!!!!
[7:49:58 PM] Noonshine каза: *тръгвам надолу по стълбите забързано*
[7:50:01 PM] Noonshine каза: МАХНИ ШАЛАААА!
[7:50:04 PM] Sky каза: :D
[7:50:05 PM] Noonshine каза: МАХНИ ШАЛААААА!
[7:50:12 PM] Noonshine каза: ... ОТКАЧАЛКА.
[7:50:15 PM] Noonshine каза: *тряс врата*
[7:50:16 PM] Noonshine каза: :D
[7:50:25 PM] Sky каза: :D
[7:50:31 PM] Noonshine каза: и слизам долу
[7:50:36 PM] Noonshine каза: и се оплаквам на Викс
[7:50:52 PM] Noonshine каза: "и тя тъкмо отовори врата, и веднага кресна..."
[7:51:07 PM] Noonshine каза: и в същия момент през терасата (на петия етаж) се чува
[7:51:11 PM] Noonshine каза: МАХНИ ШАЛААА!
[7:51:13 PM] Noonshine каза: :D:D:D
[7:51:16 PM] Sky каза: (rofl)
12) Аз се сетих за прекия път до автогарата. Аз съм гений!
13) И стигнахме на автогарата джъст ин тайм. ^^ Докато нищо не подозиращата Викс си купуваше билети, аз се излежавах на успоредните мантинели, а продавачка ме гледаше из под вежди (сигурно чудейки се дали да звънне на лудницата).
14) И, естествено, не минахме без снимки... Даже да бяха в последните пет минути... Но аз съм установила, че на снимки с Викс излизам симпатично. Макар че контрастът между нас е много забавен... тя е със светли очи и коса, а аз - с тъмни. И освен това, тя винаги е сериозно на снимки, а аз винаги се хиля! И се получава много дебилно! Но е забавно!
Прибрах се, трупясах на леглото, спах полу-завита с одеално, и се събудих умряла от жега.
Гледах първите четири епизода от втория сезон на How I Met Your Mother... Егати якото сериалче, сериозно!..
Общо взето е това, май.
О, с Хез нещо като си чатихме на немски. Поне малко. xDD Причина: муудът ми - "lebe lauter! (sun)"

[7:37:18 PM] querida каза: ich bin der meinung ich lebe laut genug
[7:37:28 PM] querida каза: дори не знам правилно ли го написах
[7:37:29 PM] querida каза: :D
[7:37:33 PM] querida каза: ИМАМ РАБОТА.
[7:38:17 PM] Noonshine каза: gut fuer dich
[7:38:18 PM] Noonshine каза: :D
[7:38:39 PM] querida каза: JAA, JAAA.
[7:38:40 PM] querida каза: :D
[7:38:43 PM] Noonshine каза: :D
[7:39:07 PM] querida каза: ICH BIN SO FUCKING-EN GLUECKLICH
[7:39:15 PM] querida каза: (nod)
[7:39:28 PM] querida каза: ich kann es noch nicht glauben
[7:40:51 PM] Noonshine каза: (sun)
[7:41:01 PM] querida каза: und wie geht's bei dir
[7:41:17 PM] Noonshine каза: mm
[7:41:22 PM] Noonshine каза: es geht gut
[7:41:38 PM] Noonshine каза: ich war mit Wiks
[7:42:09 PM] querida каза: wundershoen
[7:43:03 PM] Noonshine каза: jaaa
[7:45:52 PM] querida каза: und ich wollte heute Max sehen, aber er - vorstelle es dich! - er hat keine Zeit, so haben wir heute nicht getroffen und jetzt weiss ich nicht wenn ich ihn sehen werde, weil ich jeden Tag arbeiten muss.
[7:46:18 PM] Noonshine каза: jeden Tag? o.O
[7:46:21 PM] querida каза: jaaa.
[7:46:30 PM] querida каза: von 9 bis 7.
[7:46:33 PM] Noonshine каза: warum? was ist deine arbeit?
[7:47:18 PM] querida каза: ich werde eine... eine... мамка му не помня как е продавачка.
[7:47:25 PM] querida каза: :D
[7:47:30 PM] Noonshine каза: verkauferin?
[7:47:31 PM] Noonshine каза: :D
[7:47:39 PM] Noonshine каза: не, това е купувачка?
[7:47:40 PM] Noonshine каза: :D
[7:47:42 PM] Noonshine каза: или?
[7:47:43 PM] Noonshine каза: :D
[7:47:49 PM] querida каза: da, kupuwa`ka e
[7:47:55 PM] querida каза: ъхм
[7:47:57 PM] querida каза: чакай
[7:47:58 PM] querida каза: ще се сетя
[7:48:16 PM] Noonshine каза: :D
[7:48:52 PM] querida каза: или феркойферин ли ще е
[7:48:55 PM] querida каза: чакай ся ще видя.
[7:52:08 PM] querida каза: да, то е !
[7:52:21 PM] querida каза: значи ще феркауфвам.

Обаче разбрах всичко, което ми написа, и бях много горда от себе си, ха.
Як ден. И сега продължавам с HIMYM... ^^

19.07.10 г.

Sonne hinter dem Nebel

Отдавна не се бях усмихвала толкова много. Хей, това лято не е толкова лошо. (:
Бях си навила алармата за 9.00, защото трябваше да си измия косата и да си напиша домашното за уроците по математика (не е ли иронично, аз за училище не съм писала домашни, а пиша през лятото, за някакви уроци, на които не вярвам да отида повече от 5-6 пъти). Но който седи до 2-3 да гледа How I Met Your Mother (although, nothing good ever happens after 2 AM!), никак не е навит на ранно ставане. Алармата звънна в 9.00, и аз я навих за 9.30... за припомняне на учебната година, когато редовната практика е: звъни в 6.30, и хайде за 6.45 (в краен случай става и на 7.00, но тогава трябва да се изстрелям от вкъщи 10-15 минути след като съм станала). Да си кажа, може би малко съжалявам за този половин час доспиване, защото през него имах отвратителен сън... не казвам кошмар, защото в съзнанието ми това все още е до хоррър филмите, но иначе, по моите стандарти, си беше точно това. Не е хубаво да сънуваш нещо, от което те е страх, защото става някак си по-реално. Защо когато сънуваш нещо приятно, е точно обратното? Сякаш самият факт, че го сънуваш, го прави по-недостижимо...
Алармата звънна в 9.30, и аз станах, чувствайки се скапано заради съня. Измих си косата, пуснах си Кристина Щюрмер, и реших колкото задачи можах и за колкото ми остана време. Като стана време за урокът, вече се чувствах добре, и някак изтърпях двата часа - само не разбирам от какъв зор трябва да преговарям неща, които сме взимали по алгебра в началото на учебната година. Имала съм пропуски в материала. Не отричам, имам, но до колкото знам, формулите на Вийет, примерно, няма да ми трябват в десети клас. Но, карай да върви, ако не друго, поне да свиквам да пиша домашни по математика.
След урока отидох при баба ми. Всъщност, не я бях предупредила кой знае колко, звъннах й 10-15 минутки преди да стигна. При което се почна:
- Ти сещаш ли се, че имаш сестра! Една седмица си тука, а изобщо не си се обаждала!
И в същия дух. И аз:
- Е, добре де... Нали сега се обаждам!
Окей, може би трябваше да се обадя по-рано. Абе... аз съм много зле. Вместо да си пилея времето... и да правя глупости... можеше... Е, можеше, ама да съм се сетила, нали. То се иска да можеш да мислиш.
Не бях влизала в апартамента на баба ми от миналото лято, когато отидох пак така за един ден, а лято 2008 бях там 4-5 дена (майка ми + баба ми + сестра ми = изпрекваща аз... а сега това ми се води ежедневие).
Беше прекрасно. Не, беше повече. Обичам този апартамент. Обичам всички лета, които съм прекарала там. И пуснах радиото, някак успях да нацеля радио 1, макар че не се изписваха честотите, и припявах на всяка песен, и танцувах със сестра ми из трапезарията... ^^ О, беше чудесно. И баба ми ми даде някакви стари домашни дрехи, която бяха много удобни. И си изрових толкова неща от лято 2007, които сериозно не ги помнех. И установих някои неща, за които нямах никакъв спомен. Да, знаех, че съм си правила план на главите на Маргарета в някаква тетрадка, но само дотам. Всъщност, изобщо не се бях замисляла докъде съм следвала въпросния план и дали изобщо, и доколко съм го помнела, като съм се върнала в София. Та, въпросната тетрадка беше една от първите, на които попаднах. И ми беше много интересно и приятно да установя, че съм карала по тези идеи, поне донякъде, чак след доста време се отклонява, а накрая, след плана на главите до 30 и някоя (но да уточня, че те са хипер кратки глави, така че 30 не е много нещо - всъщност, Маргарета в завършен вариант е 45), съм нахвръляла разни други идеи, които също съм използвала. Толкова се израдвах, сериозно! Аз мога да съм систематична и планираща, и пишеща (сравнително) по план, и да си помня идеите сравнително подробно. Даже видях една глава съвсем малко започната, при което, главата както е в написан вариант, започва почти едно към едно. Помнела съм си идеите дума по дума. Ебаси якото, сериозно. Защо не мога и сега да съм така? Но с Маргарета всичко се получаваше толкова лесно. Естествено, Маргарета е напълно аматьорско и тотално си личи, че съм го писала шести-седми клас, но е единственото ми мащабно завършено нещо, и много си го обичам. Да, Ел, прекрасно, нека твоята Аз от 2007 да те научи как се пише често и последователно. Имаш идеи - записваш ги. Дори да не си сигурна за някои от тях. Нахвърляш си ги, и вече после ти остава да решиш до колко ще ги следваш и как ще ги измениш, но ако са прекалено много и не ги отбележиш някъде - някои от тях се губят. Защо мислиш не помниш почти никаква част от идеите за Сестра ми е мистерия (великото работно заглавие, но да)? Помниш ли колко подробно го беше измислила, лято 2008? Но, естествено, дори не си го почнала - е, броим ли една-две странички тетрадка голям формат? Не броим. Ами за Алба Луна, идеите? Алба Луна вече си е 50 и няколко страници тетрадка голям формат, което е нещо, при всеки случай. И откога е Алба Луна? Лято 2007 започнато, писано доста през есен/зима 2007... Помниш ли как го пишеше в един час по БЕЛ, и Даскалова ти се караше? Мда. Помниш ли как веднъж носеше с теб тетрадката за уроците по БЕЛ, и Анета каза, че ще се радва някой ден да й го прочетеш? Алба Луна е едно от отдавна зарязаните неща. И то беше аматьорско. Но беше симпатично аматьорско. И имаше много идеи за него. И после спря да го пишеш, като приключи с пета глава. Ами какво стана с онова, започнато на синьото училище през 2008? То беше 14 страници във втората част на Дневника ти (частта за бележки, писаници, и подобни). Помниш ли? А какво става с Да се изправиш срещу края на света, започнато ноември 2007, последно писано август 2008, и което всеки път като се сещаш за него, си казваш, че трябва да го продължиш (10 страници на уърд)? Какво става с The Way To Nowhere, a? Започнато ноемрви 2007, последно писано... пак тогава, сигурно? Ами Дафни Халоу, започнато декември 2008, последно писано вероятно през март 2009 - ако не броим последния параграф? За него даже Еви и Тита те карат да го пишеш, но... правиш ли нещо по въпроса, а? Не мисля. 2007 и 2008 бяха най-продуктивните години. Но, особено 2007, а? Ами онова симпатично нещо, започнато пролетната ваканция 2007? Което е адски шантаво и неправдоподобно, но е, да, симпатично. А знаеш ли колко завършени разказа имаш от 2007? Три. Знаеш ли колко завършени разказа имаш изобщо? Не вярвам да са повече от 6-7. Знаеш ли защо, по дяволите, си изгуби навика да пишеш често? И аз не знам. Но, да ти кажа, не е било добра идея, защото сега имаш да наваксваш адски много. Знаеш ли ако беше продължила да пишеш често, на какво ниво щеше да е писането ти сега? На по-добро, във всеки случай. И нека се върнем на апартамента на баба ми - какво още намерих ли? Началото на Сладкарката. И се изненадах адски много. Бях останала с впечатлението, че и самата идея за Сладкарката се е появила докато съм била вече в София. Но не, явно е от лятото, и даже съм го започнала - и то с почти същите думи, с които през септември съм го подкарала - наново явно, защото началото е в Търново, докато се изживявах като заместник-секретарка (хаха) в офиса на баща ми - през почивките естествено. xD Да, и между другото, Ел, какво е положението със Сладкарката? От септември 2007 не сме писали повече, а? Седем бели листи А4 (със сравнително едър почерк). Впрочем, даже знаеш ли къде са? Защото иначе би било епик фейл. И трябваше ли да намериш онези тетрадки, за да се осъзнаеш? Колко време си изгубила - колко време си пропиляла! И ще продължаваш ли в същия дух, а? Недей. Защото такива неща те провалят. Щом си можела лято 2007, ще можеш и сега, че и по-добре. Само да се хванеш да пишеш сериозно. Да, вярно, в момента не си точно преливаща от идеи, но имаш толкова започнати неща, просто се хвани и продължи някое от тях! Дори да не си сигурна, че се получава! Пиши, по дяволите, лято е, нали искаше време! Имаш го! Имаш цялото време на света, поне още два месеца без малко! И ако пропилееш това време, ами... твой проблем.
Кхъм... увлякох се. Мда. Бясна съм на себе си, ако не си личи. Чудя се как някои хора успяват да търпят Ел - аз не мога, сериозно, ужасна е, така ми лази по нервите! И да. Но нека доразкажа за днес. ^^
Със сестра ми разглеждахме стари снимки. Имаше от разнообразни мои и нейни рожденни дни. От много лета. От сватбата на майка ми й баща ми. От изписването ми от родилния дом даже. xD И някакви рандъм снимки. Има и от времето, когато с майка ми и баща ми сме живели на квартира в Слатина - аз трябва да съм била на 3-4-5, нещо такова? О, о, и имаше едни две хипер яки мои снимки, на които май съм на шест, на една полянка, с една маргаритка, и косата ми изглежда червена! Ама съвсем червена! <3 Била съм симпатично хлапе, между другото. И сестра ми е. Всъщност, на някои снимки се чудехме коя от нас е. Беше адски забавно! О, имаше и от бала на майка ми и баща ми. Леле... на снимките от бала и сватбата, колко млади, и хубави, и щастливи изглеждат и двамата. Направо... Какво е направило времето с тези хора, сериозно? Просто, тези снимки, да, вероятно от лято 2007 не съм ги разглеждала, и почти ги бях забравила, и сега като ги видях, просто... били сме много хубаво семейство... Някога... Too bad that all good things come to an end.
И после се видях с Деси. Вместо да седим на пейката пред блока, отидохме у тях, защото беше адската жега. Тя има много хубава стая, между другото. xD И удобно легло, мда. И слуша хубава музика - прати ми някакви хубави песни. И с нея ми беше много приятно. Деси, като се замисля, трябва да я познавам даже от преди Еви. Да. Защото нямам спомени да не съм я познавала. А с Ивчето не знам кога се запознах. Но след Деси ще да е било. Но, иначе, летата ми при баба ми и дядо ми = Деси и Ивчето най-вече. А Ивчето сега е във Финландия при братовчедка си. Е, тоест, май се връща утре? Вероятно ще я видя в сряда. Дядо ми почина 2006... 21-ви юли 2006, 00:21. Да, вдругиден стават четири години. Много обичах дядо... Те с баба ми бяха пълни противоположности. Тя е адски избухлива и вече едва й разграничавам нормалното говорене от крещенето. А той напротив, беше много спокоен човек...
Да се върнем на Деси. С нея ми беше много приятно. Много свестен човек е, и е хубаво да се говори с нея. Вярно, че ние, един вид, живеем в съвсем различни светове, но... Както каза тя, няма как да забравим хората, с които сме играли пред блока толкова лета. А и, като се замисля, не се е променила особено. Може би и аз не съм. Не знам. Но се усмихвах толкова много, беше адски приятно, почти бях забравила какво е!
И така. Нека спра дотук. Харесва ми този пост. Искам да ми хареса това лято. И ще е хубаво да се вслушам в съветите си... Нали така, Ел?

18.07.10 г.

Time is going by so much faster than I.

Като вляза в хола, се сещам за края на миналия юли. Беше много хубав период. Лягах си към 5-6, иначе си пишех с разни хора, ровех се из разни стари форуми...
Помня един път, в Ля-ля-то (общият чат на компанията от даскало), бяхме аз, Михи и Веси, и си писахме до към 4, а аз бях попаднала (хич не помня откъде) на някакъв стар форум и го разглеждах доста обстойно, и бях забелязала един или два потребителя, които ги имаше и в Хекса. Легнах си в шест, като преди това излязох на терасата, гледах разсъмващото се небе, и слушах Welcome to My Life (не ме питайте защо тая депресаркса песен, тогава хич не ме депресираше), заспах на айпод, слушайли Никълбек.
Много обичах така. Преди да заспя да изляза и да гледам през терасата. И сега не мога да погледна през тази тераса без да се сетя за тогава, което не ми се отразява добре, защото тогава беше прекрасно, а сега меко казано не е, а... аз просто обожавам да се сдухвам, защото не е някой минал период от време. Като не е задължително този период да е бил хубав, но ако е бил, е още по-зле.
Ха, да, май пропуснах да спомена, че някои хора явно остават с впечатлението, че хобито ми е да се депресирам. Което е интересно. Защото, от адски много време, искам само да си припомня какво значи да бъда щастлива. Мисля, че съм забравила чувството... и всъщност, дори не съм сигурна дали някога изобщо съм го имала. Смисъл, знам, че съм, и веднага мога да почвам да изброявам, но... Просто така се чувствам.
Ох, защо си мислех, че с лятната ваканция всичко ще стане по-добре? Не, всъщност, не си го мислех - бях сигурна, че няма, но ми беше само за липсата на изперкване покрай училище. Само дето... май изперкването покрай училище отчасти ме е спасявало от (прекалено тотално) изперкване по всичко друго. И в двата случая имам усещането, че си прецаквам живота, само че различни аспекти от живота ми, ха. Поне знам в какво със сигурност ме бива. Да прецаквам всичко! Това е природен талант, сериозно. Мисля, че хората и да се стараят, не биха се справяли толкова добре като мен. Хубаво е да знам, че поне нещо правя по-добре от средностатистическите хора!.. не, всъщност, в случая, не е.
Баси, от не знам колко часа (всъщност, цял ден) си въртя песните от Lebe Lauter. Не омръзват. И много си харесах някои, които преди не ми правеха особено впечатление.
Еви ми разправя за някакъв филм (Timer) и ми прозвучи интересно. Е... ще го тегля като се върна в София. С тоя нет тука, абсурд.
И си писах с Деси. И двете си казахме, че май не сме играли федербал от три години, хах. xD Понякога ми липсват Деси и Ивчето.
О, между другото, щях да отбелязвам нещо... Нали бях написала в предния пост, че всички лета съм си прекарала в апартамента на баба ми, освен 2008 и 2009 (е, и 2010, очевидно). Всъщност, и 2006 също така. Сега не ми се обяснява защо. 'Защо' частта е много прецакана. Иначе, тогава, в бившия апартамент на баща ми... и то беше хубаво лято.

[2:54:24 AM] Mindreader каза: ооо...
[2:54:45 AM] Mindreader каза: тя майка ми все се оплаква, че е трябвало да ме кръстят Траяна, за да си трая
[2:54:51 AM] Mindreader каза: така са мислели да ме кръстят
[2:54:54 AM] Noonshine каза: (rofl)
[2:55:01 AM] Mindreader каза: ма нъц.. Виктория, да се чувам
[2:55:44 AM] Noonshine каза: а мен как е трябвало да ме кръстят? хмм.. how about, Разумка, or smth?
[2:55:45 AM] Noonshine каза: :D
[2:55:48 AM] Noonshine каза: Мозъчка?
[2:55:50 AM] Noonshine каза: :D
[2:55:51 AM] Mindreader каза: (rofl)
[2:56:08 AM] Mindreader каза: хм... не мисля, че има такива имена
[2:56:12 AM] Noonshine каза: жалко
[2:56:13 AM] Noonshine каза: :D:D
[2:56:27 AM] Noonshine каза: Умослава?
[2:56:30 AM] Noonshine каза: (think)

Доколкото знам, "Елена" май значеше светлина, или нещо такова. Ха... NoonSHINE... Мда... WinterSHINE... А по едно време даже си мислех да е прекръстя на FailSHINE, но реших, че ще е прекалено. xD А и fail-овете не светят... а, не всъщност. Светят си. Сигнало червени лампички: FAIL! FAIL! FAIL! YOU'RE SUCH A BLOODY EPIC FAIL!.. FAIL!.. FAIL! И така де, да, схванах си мисълта. Whatevershine...
Трябва да взема да си дочета книгите, които съм започнала. А после и книгите, които Хез ми даде, за да мога да й върна поне една-две от тях следващия път като ходя във Варна (което ще е 20 и някой).
Спи ми се. Sleepshine. Мда... нещо не искам да съм Insomniashine, защото в момента наистина ми се спи. Ох, само да имаше радио... Radioshine. Radio1shine. xDD
Blah... Whatevershine е най-актуалното за момента, май. А искам да съм пак Wintershine... Мисля, че харесвах Wintershine повече от Noonshine... Смисъл, не точно като ник (защото звучи по-неоригинално, да, така е), ами... Като това, което бях, като бях Wintershine. Но после станах Wintershine`2010 и беше скапано. xD Искам си Wintershine от ноември и декември. За януари 2010 бях писала, че претендира за най-гаден месец в живота ми. Overstatement, much? Понеже, както бях отблелязала по повод това, не помня къде вече, "Той може да си претендира колкото си иска, но най-гадния месец в живота ми си остава декември 2008". Или бях казала ноември 2008. Е, все там. Те са все там и двата. Само дето ноември не беше толкова зле до 20 и някой, а декември от 20 и някой почна да става поносим.
Nostalgiashine. Липсва ми Коледната ваканция. За нея два месеца се надявах, че ще бъде спасение. И беше.
Goodnightshine.

17.07.10 г.

I wonder how, I wonder why...

Снощи заспивах на Lemon Tree. Беше адски странно, по едно време чух, че от горния етаж се чува някаква музика - тоест, явно някой я беше усилил много яко. Всъщност, отначало си помислих (или се надявах - все там), че може да е радио 1. Обаче не беше... Всъщност, беше само тази песен, която се въртеше на repeat. Нямам идея кой би усилил на макс Lemon Tree в два сутринта и да я пусне да се върти постоянно, но... Аз нямах нищо против. И тази вечер нямаше нужда да спя на айпод. Което всъщност така и така почти не правя... 3-4 пъти заспивах на тишина, и го преживях... някак. Но не е хубаво...
Не мога да повярвам, че вече е 17-ти. Защо си мислех, че е... 15-ти? Не знам, но цял ден това си мислех, и чак като погледнах датата си казах... ебаси, как съм изгубила представа за времето. Мислех, че би трябвало да нямам идея само за денят от седмицата. Но, напротив, цял ден бях наясно, че е събота. Добре... не цял. Като се събудих, мислех, че е неделя. Но, да...
Напоследък тотално нищо не правя. А, да... освен че тръгнах на уроци по математика, колко яко.
Това лято е отвратително. Тази година е отвратителна.
Да, между другото, годината се познава от първия ден. Поне от три години има подобна закономерност: какъвто е първият ден, годината е точно обратното. И, добре де, колкото и да беше хубав 1-ви януари... не беше като да е от най-щастливите дни в живота ми, за да компенсира за 2010! Е... от друга страна, и тази година си има добри страни. Ама... Да.
Значи, много ще се постарая 2011 да започне възможно най-скапано и невзрачно.
А 2011 звучи гадно, защо вече няма две нули. И защо тогава ще съм 11-ти клас. И защото Еви и Хез ще завършват. И защото... знам ли.
Искам си ноември и декември. Най-вече Коледната ваканцията.
Абе... защо всъщност исках да дойда в Търново? Ако бях в София щеше да ми е хиляди пъти по-добре. Но, не, Ел, разнообразие, нали цяла година си вися в София, хайде да се занесеш в Търново все пак. И какво виждам от Търново, все пак? Леглото и гледката от терасата в хола. Която е много хубава гледка.
Не мога да повярвам, че го казвам, но искам да съм при баба ми. Защото изведнъж се сетих за лято 2007 и... е, тогава ни най-малко не ми харесваше, че са ме заточили там, и то без компютър, и (за мой огромен ужас) без музика (ако не броим, че в кухнята има радио). И просто броях дните до връщането ми в София, като междувременно... с Ивчето и Деси убивахме времето с карти или федербал, от скука следях почти всички сапунки по БТВ, намерих някаква много стара тетрадка, на която пишеше "Протоколна книга" и си я направих Дневник (но се обръщах към нея с "протоколна книжке"), четях Пратчет и си вадех яки цитати от "Интересни времена" и "Последният континент", нахвърлях си разни бележика за "Маргарета", сънувах интересни неща и ги записвах в протоколната книжка, събуждах разни хора (добре де, един човек) по телефона в пет сутринта (ахаха), обикалях Търново самоцелно, и то най-забутаните улички, слушайки A mezza via и Ancora vita... Е, естествено, в това влизат и ежедневните караници с баба ми, една от които помня, че беше станала особено неприятна и мащабна... Даже се опитвах да рисувам о.О В някакъв стар огромен тефтер без корица. И май даже се получаваше прилично о.О О, и си препрочитах Дневника от лято 2005 (който, вече от две години, не мога да го намеря, и не знам дори дали е в Търново, или София, но отказвам да приема, че е загубен... все пак това ми беше първият Дневник...) Естествено, както казвам, тогава мислех, че няма накъде повече да умирам от скука, и, понеже никак не по мой избор ме бяха заточили там до 10-ти юли (както мислех в началото, и пак ми се струваше прекалено много, а после се оказа, че ще е до края на август, минус ходенията по море с баща ми и с майка ми...) Но сега като си спомням... Първо, че си оползотворявах времето хиляди пъти по-добре от сега. Освен това се чувствах по-добре. И всичко беше толкова по-просто.
И... имам чудесна идея, утре ще отида на гости на баба ми. ^^ Много обичам нейният апаратамент. Все пак там съм си прекарвала всичките лета (без 2008 и 2009), и освен това е хиляди пъти по-интересен от тези на дядо ми и на баща ми... Даже си има "Забранена стая", нарична още "Изоточната стая". Северна (спалнята) и Южна (хола) стая също си има. А в Забранената стая има какви ли не стари и шантави неща, из които ми е хипер интересно да се ровя (когато баба ми не е наясно, че го правя). И ми липсва готвенето на баба ми (макар че, точно за това не знам дали е добра идея да мисля, защото покрай адската ми липса на апетит напоследък, съм отслабнала с 1-2 килограма, и мисля да продължавам в същия дух - тоя кантар в съседната стая не ми се отразява добре, изобщо).
Даже може да остана да спя у баба ми. Даже може да остана там 2-3 дена. Ако тя е съгласна. Но едва ли ще има нещо против (ха, нищо, освен факта, че двете с нея не се траем особено много, но пък има моменти - редки, но ги има - когато се разбираме добре). Пък и сестра ми ми липсва, а тя сега е там. Предполагам, че с нея ще се караме за телевизора. Ако аз пак реша, че поносим начин за убиване на времето са латиноамерикански сапунки... и ако се засичат с някои от нейните любими детски филмчета, защото, нали, всичките са й любими!.. И... и мога да зарежа всички книги, с които съм се хванала в момента, и да си купя нещо на Пратчет. "Магизточник" например... откога се канех да я чета. Въпреки че май съм чувала, че не е чак толкова добра. Но, все там. Тя май остана единствената книга за Ринсуинд, която не съм чела. И мога да си зарежа (поне за известно време) сегашния Дневник, да изровя някоя стара тетрадка от чекмеджето или шкафа в Северната стая, или от Източната стая, да се обръщам към нея с "тетрадчице", да си вадя яки цитати от книгите, и да си записвам сънищата. Или колко съм се изнервила на баба ми, защото ми се е скарала на мен, че сестра ми е паднала от някаква пързалка. Или как съм почнала някаква книга на Урсула ле Гуин с научно фантастични разкази, и въпреки че е написано добре, намирам, че фантастиката не е точно моят стил. Или за някакъв филм с извънземни, който в момента върви по БТВ, но аз си напомням, че няма да е зле да отивам да чета, защото, все пак, съм си помъкнала 11 книги, и то почти всичките доста солидни. О, и мога пак да си взема книга от библиотеката с картата на Деси (както лято 2007 си бях взела "Тайният живот на пчелите", защото се бях влюбила в корицата, а след това се влюбих и в книгата <3). И... ако Ивчето е навита, може да си подобряваме рекорда на федербал отпреди три години. xD Хей, може след морето с баща ми... значи, вероятно визирам последните десетина дена на август, да остана при баба ми. А после като се върна в София, ще слушам Tutte storie и ще чета Пратчет. И може да продължа "Сладкарката", но сигурно първо ще се наложи да пренаписвам. И ще си направя читателски Дневник, не защото го изискват от училище, а защото е забавно, и ще си го украся с цитати от италиански песни в полетата (на Ерос Рамацоти, естествено... но може и някои други...) И ще чакам Еви да се върне от Несебър.
Колко ми липсва, колко ми липсва всичко това... Утре ще отида на гости на баба ми.

16.07.10 г.

Of moods and Mondays

[2:09:52 AM] Noonshine каза: it's just another manic Monday...
[2:09:56 AM] Noonshine каза: I wish it was Sunday...
[2:10:03 AM] Noonshine каза: 'cause that's my fun day...
[2:10:16 AM] - Vixen. - каза: о.О
[2:10:33 AM] Noonshine каза: това исках да си го сложа на мууда някой учебен понеделник
[2:10:36 AM] Noonshine каза: ама все забравях
[2:10:37 AM] Noonshine каза: :D
[2:10:54 AM] Noonshine каза: it's just another manic Monday (sun)
[2:12:19 AM] - Vixen. - каза: :D

Е, предполагам, че септември ше имам тази възможност. Ебаси, някакво странно е така изведнъж да се сещам за накакви песни, чиито текствое нямат нищо общо с каквото е в момента.
Спи ми се. Страх ме е да заспя. О, по дяволите, това не ми ли беше минало още през януари? Или февруари... Все там...
Бях почнала да пиша нещо, в което главната героиня има фобия от спане. Не съм сигурна откъде ми беше дошла идеята, но сега като правя връзката... Ебаси. А даже не съм се усетила. Ама... ама аз във въпросното писание го имах предвид по съвсем различен начин. Освен това по-скоро я притесняваха сънищата. А при мен не е така... Не ме бърка много какво сънувам. По-скоро... ме е страх от процеса на заспиване.
I am not exactly sure what creeps me out the most: the sole process of falling asleep, or dreaming.
Добре де! Ама... както и да е, там съм нямала това предвид. Смисъл, както е при мен, е по съвсем различен начин. Смисъл... не е точно правилно да кажа, че ме страх от процеса на заспиване. По-скоро е свързано с ужаса ми да оставам сама, който имам от... всъщност не знам откога. Но вече не помня как е било като (ако някога) го е нямало. И, например, ако си легна без някой да ми е пожелал лека нощ, ми е някакво... ами де да знам. Ужасявам се.
Иначе, попринцип, искам да заспя когато искам селдващият ден да дойде по-бързо (той не че буквално ще дойде по-бързо, ама, нали - като така ми се струва, каква е разликата дали ще е буквално). А, и тук идва друга част от ужаса ми от заспиване (който, както казах, всъщност не е точно от заспиване, а по-скоро понякога се отключва тогава), която, за щастие, беше валидна само за учебната година. Защото тогава определено не исках денят да идва по-скоро, даже ако можеше въобще да не идва... Хах. Толкова е парадоксално, че тази учебна година не съм се постарала и минимално (добре, може би само минимално) да уча, но въпреки това ме изтощи адски много. Толкова, че още не мога да се оттърся. Или може би не мога, защото "GPA 4.7" е като сигнално червени лампички в мозъка ми, които не ме оставят намира и не престават да ми напомнят какъв идиот съм, и как не мога да се оправя с нищо, дори с някакви си оценки - а това е едно от малкото неща, които си зависят изцяло от мен. Ха, тогава може би наистина е добре, че са малко.
И помня на 11-ти декември през първите два часа БЕЛ като си бях описвала в Дневника едно такова заспиване - или по-точно пред заспиване - адски детайлно... И беше нещо от сорта на "И всеки път когато се успокоявах и решавах, че най-сетне ще заспя, се сещах, че идва поредният ден..." Мда.
Ама аз мислех само да копна това с песничката, и да мина с още вдно-две редчета най-много, пък то какъв пост се получи. xD
Е, както и да е. И няма да казвам 'лека нощ', защото не си лягам сега. Още не. А ако Сиси също не спи по това време (като вчера, хаха), може пак да й звънна. Ама, не, може все пак да си е легнала. Е, тя и вчера можеше да си е легнала... Ама да...
It's just another manic Monday... Ха. Или поне ще бъде. Някога.
Леле, току-що осъзнах, че от почти три часа вече е 16-ти юли, което значи, че има по-малко от два месеца до началото на учебната година.
Страх ме е.