Sonne hinter dem Nebel

Отдавна не се бях усмихвала толкова много. Хей, това лято не е толкова лошо. (:
Бях си навила алармата за 9.00, защото трябваше да си измия косата и да си напиша домашното за уроците по математика (не е ли иронично, аз за училище не съм писала домашни, а пиша през лятото, за някакви уроци, на които не вярвам да отида повече от 5-6 пъти). Но който седи до 2-3 да гледа How I Met Your Mother (although, nothing good ever happens after 2 AM!), никак не е навит на ранно ставане. Алармата звънна в 9.00, и аз я навих за 9.30... за припомняне на учебната година, когато редовната практика е: звъни в 6.30, и хайде за 6.45 (в краен случай става и на 7.00, но тогава трябва да се изстрелям от вкъщи 10-15 минути след като съм станала). Да си кажа, може би малко съжалявам за този половин час доспиване, защото през него имах отвратителен сън... не казвам кошмар, защото в съзнанието ми това все още е до хоррър филмите, но иначе, по моите стандарти, си беше точно това. Не е хубаво да сънуваш нещо, от което те е страх, защото става някак си по-реално. Защо когато сънуваш нещо приятно, е точно обратното? Сякаш самият факт, че го сънуваш, го прави по-недостижимо...
Алармата звънна в 9.30, и аз станах, чувствайки се скапано заради съня. Измих си косата, пуснах си Кристина Щюрмер, и реших колкото задачи можах и за колкото ми остана време. Като стана време за урокът, вече се чувствах добре, и някак изтърпях двата часа - само не разбирам от какъв зор трябва да преговарям неща, които сме взимали по алгебра в началото на учебната година. Имала съм пропуски в материала. Не отричам, имам, но до колкото знам, формулите на Вийет, примерно, няма да ми трябват в десети клас. Но, карай да върви, ако не друго, поне да свиквам да пиша домашни по математика.
След урока отидох при баба ми. Всъщност, не я бях предупредила кой знае колко, звъннах й 10-15 минутки преди да стигна. При което се почна:
- Ти сещаш ли се, че имаш сестра! Една седмица си тука, а изобщо не си се обаждала!
И в същия дух. И аз:
- Е, добре де... Нали сега се обаждам!
Окей, може би трябваше да се обадя по-рано. Абе... аз съм много зле. Вместо да си пилея времето... и да правя глупости... можеше... Е, можеше, ама да съм се сетила, нали. То се иска да можеш да мислиш.
Не бях влизала в апартамента на баба ми от миналото лято, когато отидох пак така за един ден, а лято 2008 бях там 4-5 дена (майка ми + баба ми + сестра ми = изпрекваща аз... а сега това ми се води ежедневие).
Беше прекрасно. Не, беше повече. Обичам този апартамент. Обичам всички лета, които съм прекарала там. И пуснах радиото, някак успях да нацеля радио 1, макар че не се изписваха честотите, и припявах на всяка песен, и танцувах със сестра ми из трапезарията... ^^ О, беше чудесно. И баба ми ми даде някакви стари домашни дрехи, която бяха много удобни. И си изрових толкова неща от лято 2007, които сериозно не ги помнех. И установих някои неща, за които нямах никакъв спомен. Да, знаех, че съм си правила план на главите на Маргарета в някаква тетрадка, но само дотам. Всъщност, изобщо не се бях замисляла докъде съм следвала въпросния план и дали изобщо, и доколко съм го помнела, като съм се върнала в София. Та, въпросната тетрадка беше една от първите, на които попаднах. И ми беше много интересно и приятно да установя, че съм карала по тези идеи, поне донякъде, чак след доста време се отклонява, а накрая, след плана на главите до 30 и някоя (но да уточня, че те са хипер кратки глави, така че 30 не е много нещо - всъщност, Маргарета в завършен вариант е 45), съм нахвръляла разни други идеи, които също съм използвала. Толкова се израдвах, сериозно! Аз мога да съм систематична и планираща, и пишеща (сравнително) по план, и да си помня идеите сравнително подробно. Даже видях една глава съвсем малко започната, при което, главата както е в написан вариант, започва почти едно към едно. Помнела съм си идеите дума по дума. Ебаси якото, сериозно. Защо не мога и сега да съм така? Но с Маргарета всичко се получаваше толкова лесно. Естествено, Маргарета е напълно аматьорско и тотално си личи, че съм го писала шести-седми клас, но е единственото ми мащабно завършено нещо, и много си го обичам. Да, Ел, прекрасно, нека твоята Аз от 2007 да те научи как се пише често и последователно. Имаш идеи - записваш ги. Дори да не си сигурна за някои от тях. Нахвърляш си ги, и вече после ти остава да решиш до колко ще ги следваш и как ще ги измениш, но ако са прекалено много и не ги отбележиш някъде - някои от тях се губят. Защо мислиш не помниш почти никаква част от идеите за Сестра ми е мистерия (великото работно заглавие, но да)? Помниш ли колко подробно го беше измислила, лято 2008? Но, естествено, дори не си го почнала - е, броим ли една-две странички тетрадка голям формат? Не броим. Ами за Алба Луна, идеите? Алба Луна вече си е 50 и няколко страници тетрадка голям формат, което е нещо, при всеки случай. И откога е Алба Луна? Лято 2007 започнато, писано доста през есен/зима 2007... Помниш ли как го пишеше в един час по БЕЛ, и Даскалова ти се караше? Мда. Помниш ли как веднъж носеше с теб тетрадката за уроците по БЕЛ, и Анета каза, че ще се радва някой ден да й го прочетеш? Алба Луна е едно от отдавна зарязаните неща. И то беше аматьорско. Но беше симпатично аматьорско. И имаше много идеи за него. И после спря да го пишеш, като приключи с пета глава. Ами какво стана с онова, започнато на синьото училище през 2008? То беше 14 страници във втората част на Дневника ти (частта за бележки, писаници, и подобни). Помниш ли? А какво става с Да се изправиш срещу края на света, започнато ноември 2007, последно писано август 2008, и което всеки път като се сещаш за него, си казваш, че трябва да го продължиш (10 страници на уърд)? Какво става с The Way To Nowhere, a? Започнато ноемрви 2007, последно писано... пак тогава, сигурно? Ами Дафни Халоу, започнато декември 2008, последно писано вероятно през март 2009 - ако не броим последния параграф? За него даже Еви и Тита те карат да го пишеш, но... правиш ли нещо по въпроса, а? Не мисля. 2007 и 2008 бяха най-продуктивните години. Но, особено 2007, а? Ами онова симпатично нещо, започнато пролетната ваканция 2007? Което е адски шантаво и неправдоподобно, но е, да, симпатично. А знаеш ли колко завършени разказа имаш от 2007? Три. Знаеш ли колко завършени разказа имаш изобщо? Не вярвам да са повече от 6-7. Знаеш ли защо, по дяволите, си изгуби навика да пишеш често? И аз не знам. Но, да ти кажа, не е било добра идея, защото сега имаш да наваксваш адски много. Знаеш ли ако беше продължила да пишеш често, на какво ниво щеше да е писането ти сега? На по-добро, във всеки случай. И нека се върнем на апартамента на баба ми - какво още намерих ли? Началото на Сладкарката. И се изненадах адски много. Бях останала с впечатлението, че и самата идея за Сладкарката се е появила докато съм била вече в София. Но не, явно е от лятото, и даже съм го започнала - и то с почти същите думи, с които през септември съм го подкарала - наново явно, защото началото е в Търново, докато се изживявах като заместник-секретарка (хаха) в офиса на баща ми - през почивките естествено. xD Да, и между другото, Ел, какво е положението със Сладкарката? От септември 2007 не сме писали повече, а? Седем бели листи А4 (със сравнително едър почерк). Впрочем, даже знаеш ли къде са? Защото иначе би било епик фейл. И трябваше ли да намериш онези тетрадки, за да се осъзнаеш? Колко време си изгубила - колко време си пропиляла! И ще продължаваш ли в същия дух, а? Недей. Защото такива неща те провалят. Щом си можела лято 2007, ще можеш и сега, че и по-добре. Само да се хванеш да пишеш сериозно. Да, вярно, в момента не си точно преливаща от идеи, но имаш толкова започнати неща, просто се хвани и продължи някое от тях! Дори да не си сигурна, че се получава! Пиши, по дяволите, лято е, нали искаше време! Имаш го! Имаш цялото време на света, поне още два месеца без малко! И ако пропилееш това време, ами... твой проблем.
Кхъм... увлякох се. Мда. Бясна съм на себе си, ако не си личи. Чудя се как някои хора успяват да търпят Ел - аз не мога, сериозно, ужасна е, така ми лази по нервите! И да. Но нека доразкажа за днес. ^^
Със сестра ми разглеждахме стари снимки. Имаше от разнообразни мои и нейни рожденни дни. От много лета. От сватбата на майка ми й баща ми. От изписването ми от родилния дом даже. xD И някакви рандъм снимки. Има и от времето, когато с майка ми и баща ми сме живели на квартира в Слатина - аз трябва да съм била на 3-4-5, нещо такова? О, о, и имаше едни две хипер яки мои снимки, на които май съм на шест, на една полянка, с една маргаритка, и косата ми изглежда червена! Ама съвсем червена! <3 Била съм симпатично хлапе, между другото. И сестра ми е. Всъщност, на някои снимки се чудехме коя от нас е. Беше адски забавно! О, имаше и от бала на майка ми и баща ми. Леле... на снимките от бала и сватбата, колко млади, и хубави, и щастливи изглеждат и двамата. Направо... Какво е направило времето с тези хора, сериозно? Просто, тези снимки, да, вероятно от лято 2007 не съм ги разглеждала, и почти ги бях забравила, и сега като ги видях, просто... били сме много хубаво семейство... Някога... Too bad that all good things come to an end.
И после се видях с Деси. Вместо да седим на пейката пред блока, отидохме у тях, защото беше адската жега. Тя има много хубава стая, между другото. xD И удобно легло, мда. И слуша хубава музика - прати ми някакви хубави песни. И с нея ми беше много приятно. Деси, като се замисля, трябва да я познавам даже от преди Еви. Да. Защото нямам спомени да не съм я познавала. А с Ивчето не знам кога се запознах. Но след Деси ще да е било. Но, иначе, летата ми при баба ми и дядо ми = Деси и Ивчето най-вече. А Ивчето сега е във Финландия при братовчедка си. Е, тоест, май се връща утре? Вероятно ще я видя в сряда. Дядо ми почина 2006... 21-ви юли 2006, 00:21. Да, вдругиден стават четири години. Много обичах дядо... Те с баба ми бяха пълни противоположности. Тя е адски избухлива и вече едва й разграничавам нормалното говорене от крещенето. А той напротив, беше много спокоен човек...
Да се върнем на Деси. С нея ми беше много приятно. Много свестен човек е, и е хубаво да се говори с нея. Вярно, че ние, един вид, живеем в съвсем различни светове, но... Както каза тя, няма как да забравим хората, с които сме играли пред блока толкова лета. А и, като се замисля, не се е променила особено. Може би и аз не съм. Не знам. Но се усмихвах толкова много, беше адски приятно, почти бях забравила какво е!
И така. Нека спра дотук. Харесва ми този пост. Искам да ми хареса това лято. И ще е хубаво да се вслушам в съветите си... Нали така, Ел?