Life has a funny way of helping you out.

И това е поредният блог.
... а това прозвуча толкова апатично за първо изречение. Хубаво щеше да е да започна с нещо от сорта на "Отдавна не съм започвала нов блог, и е някак си вдъхновяващо!" последвано от една тирада за новите начала и какво хубаво нещо са те. Ама не. Всъщност, наскоро започнах нов блог. И го зарязах сравнително бързо. И не тръгвам да храня особени надежди, че с този няма да стане същото. Но никога нищо не се знае, нали така? (Да вмъкна нещо оптимистично, все пак.)
Дотук добре, първите няколко изречения. Хубаво щеше да е да имаше за какво да пиша, но напоследък - нищо чак толкова важно, което да си заслужава да бъде документирано. Напоследък е скука, скука, скука... и, да, скука. А аз вместо да правя нещо полезно с времето си, почвам нов блог. Не ме е срам.
И, понеже няма да съм аз, ако не се оплача от нещо - Shadowfever излиза не следващият месец, както си мислех, а чак през януари. Тъкмо се радвах, че остава още малко време, пък то... Освен това януари значи следващите ми файнъли, така че... Не съм много въодушевена.
07.12. -> Last Sacrifcie (Vampire Academy 6)
18.01. -> Shadowfever (Fever Series 5)
Иначе... напоследък какво чета... Прочетох "Кери". Не съм убедена дали ми допадна особено. Не че не признавам Стивън Кинг или нещо такова. Просто, попринцип не съм по такива книги. "Дневен патрул" е зарязана на средата от един месец сигурно, но ще я дочета. А междувременно почнах и Shopaholic Ties Тhe Knot (от тази година, Софи Кинсела определено е сред любимите ми автори - книжките й са някакви разведряващи).
Слушам Ironic. Еви ми я беше пращала. Хез ми я беше пращала. Сега се сетих за нея. Много хубава песничка.
Окей, достатъчно като за начален пост. Така де, това си е моят блог, аз определям какво е достатъчно. Можех да напиша и една точка, и ако кажех, щеше да е достатъчно. Можех и две точки да напиша!
... yeah, whatever. Сега ще правя нещо съдържателно. (Всъщност, едва ли, но е хубаво да си го казвам... Все някога ще стане...)