Of moods and Mondays

[2:09:52 AM] Noonshine каза: it's just another manic Monday...
[2:09:56 AM] Noonshine каза: I wish it was Sunday...
[2:10:03 AM] Noonshine каза: 'cause that's my fun day...
[2:10:16 AM] - Vixen. - каза: о.О
[2:10:33 AM] Noonshine каза: това исках да си го сложа на мууда някой учебен понеделник
[2:10:36 AM] Noonshine каза: ама все забравях
[2:10:37 AM] Noonshine каза: :D
[2:10:54 AM] Noonshine каза: it's just another manic Monday (sun)
[2:12:19 AM] - Vixen. - каза: :D

Е, предполагам, че септември ше имам тази възможност. Ебаси, някакво странно е така изведнъж да се сещам за накакви песни, чиито текствое нямат нищо общо с каквото е в момента.
Спи ми се. Страх ме е да заспя. О, по дяволите, това не ми ли беше минало още през януари? Или февруари... Все там...
Бях почнала да пиша нещо, в което главната героиня има фобия от спане. Не съм сигурна откъде ми беше дошла идеята, но сега като правя връзката... Ебаси. А даже не съм се усетила. Ама... ама аз във въпросното писание го имах предвид по съвсем различен начин. Освен това по-скоро я притесняваха сънищата. А при мен не е така... Не ме бърка много какво сънувам. По-скоро... ме е страх от процеса на заспиване.
I am not exactly sure what creeps me out the most: the sole process of falling asleep, or dreaming.
Добре де! Ама... както и да е, там съм нямала това предвид. Смисъл, както е при мен, е по съвсем различен начин. Смисъл... не е точно правилно да кажа, че ме страх от процеса на заспиване. По-скоро е свързано с ужаса ми да оставам сама, който имам от... всъщност не знам откога. Но вече не помня как е било като (ако някога) го е нямало. И, например, ако си легна без някой да ми е пожелал лека нощ, ми е някакво... ами де да знам. Ужасявам се.
Иначе, попринцип, искам да заспя когато искам селдващият ден да дойде по-бързо (той не че буквално ще дойде по-бързо, ама, нали - като така ми се струва, каква е разликата дали ще е буквално). А, и тук идва друга част от ужаса ми от заспиване (който, както казах, всъщност не е точно от заспиване, а по-скоро понякога се отключва тогава), която, за щастие, беше валидна само за учебната година. Защото тогава определено не исках денят да идва по-скоро, даже ако можеше въобще да не идва... Хах. Толкова е парадоксално, че тази учебна година не съм се постарала и минимално (добре, може би само минимално) да уча, но въпреки това ме изтощи адски много. Толкова, че още не мога да се оттърся. Или може би не мога, защото "GPA 4.7" е като сигнално червени лампички в мозъка ми, които не ме оставят намира и не престават да ми напомнят какъв идиот съм, и как не мога да се оправя с нищо, дори с някакви си оценки - а това е едно от малкото неща, които си зависят изцяло от мен. Ха, тогава може би наистина е добре, че са малко.
И помня на 11-ти декември през първите два часа БЕЛ като си бях описвала в Дневника едно такова заспиване - или по-точно пред заспиване - адски детайлно... И беше нещо от сорта на "И всеки път когато се успокоявах и решавах, че най-сетне ще заспя, се сещах, че идва поредният ден..." Мда.
Ама аз мислех само да копна това с песничката, и да мина с още вдно-две редчета най-много, пък то какъв пост се получи. xD
Е, както и да е. И няма да казвам 'лека нощ', защото не си лягам сега. Още не. А ако Сиси също не спи по това време (като вчера, хаха), може пак да й звънна. Ама, не, може все пак да си е легнала. Е, тя и вчера можеше да си е легнала... Ама да...
It's just another manic Monday... Ха. Или поне ще бъде. Някога.
Леле, току-що осъзнах, че от почти три часа вече е 16-ти юли, което значи, че има по-малко от два месеца до началото на учебната година.
Страх ме е.