I wonder how, I wonder why...

Снощи заспивах на Lemon Tree. Беше адски странно, по едно време чух, че от горния етаж се чува някаква музика - тоест, явно някой я беше усилил много яко. Всъщност, отначало си помислих (или се надявах - все там), че може да е радио 1. Обаче не беше... Всъщност, беше само тази песен, която се въртеше на repeat. Нямам идея кой би усилил на макс Lemon Tree в два сутринта и да я пусне да се върти постоянно, но... Аз нямах нищо против. И тази вечер нямаше нужда да спя на айпод. Което всъщност така и така почти не правя... 3-4 пъти заспивах на тишина, и го преживях... някак. Но не е хубаво...
Не мога да повярвам, че вече е 17-ти. Защо си мислех, че е... 15-ти? Не знам, но цял ден това си мислех, и чак като погледнах датата си казах... ебаси, как съм изгубила представа за времето. Мислех, че би трябвало да нямам идея само за денят от седмицата. Но, напротив, цял ден бях наясно, че е събота. Добре... не цял. Като се събудих, мислех, че е неделя. Но, да...
Напоследък тотално нищо не правя. А, да... освен че тръгнах на уроци по математика, колко яко.
Това лято е отвратително. Тази година е отвратителна.
Да, между другото, годината се познава от първия ден. Поне от три години има подобна закономерност: какъвто е първият ден, годината е точно обратното. И, добре де, колкото и да беше хубав 1-ви януари... не беше като да е от най-щастливите дни в живота ми, за да компенсира за 2010! Е... от друга страна, и тази година си има добри страни. Ама... Да.
Значи, много ще се постарая 2011 да започне възможно най-скапано и невзрачно.
А 2011 звучи гадно, защо вече няма две нули. И защо тогава ще съм 11-ти клас. И защото Еви и Хез ще завършват. И защото... знам ли.
Искам си ноември и декември. Най-вече Коледната ваканцията.
Абе... защо всъщност исках да дойда в Търново? Ако бях в София щеше да ми е хиляди пъти по-добре. Но, не, Ел, разнообразие, нали цяла година си вися в София, хайде да се занесеш в Търново все пак. И какво виждам от Търново, все пак? Леглото и гледката от терасата в хола. Която е много хубава гледка.
Не мога да повярвам, че го казвам, но искам да съм при баба ми. Защото изведнъж се сетих за лято 2007 и... е, тогава ни най-малко не ми харесваше, че са ме заточили там, и то без компютър, и (за мой огромен ужас) без музика (ако не броим, че в кухнята има радио). И просто броях дните до връщането ми в София, като междувременно... с Ивчето и Деси убивахме времето с карти или федербал, от скука следях почти всички сапунки по БТВ, намерих някаква много стара тетрадка, на която пишеше "Протоколна книга" и си я направих Дневник (но се обръщах към нея с "протоколна книжке"), четях Пратчет и си вадех яки цитати от "Интересни времена" и "Последният континент", нахвърлях си разни бележика за "Маргарета", сънувах интересни неща и ги записвах в протоколната книжка, събуждах разни хора (добре де, един човек) по телефона в пет сутринта (ахаха), обикалях Търново самоцелно, и то най-забутаните улички, слушайки A mezza via и Ancora vita... Е, естествено, в това влизат и ежедневните караници с баба ми, една от които помня, че беше станала особено неприятна и мащабна... Даже се опитвах да рисувам о.О В някакъв стар огромен тефтер без корица. И май даже се получаваше прилично о.О О, и си препрочитах Дневника от лято 2005 (който, вече от две години, не мога да го намеря, и не знам дори дали е в Търново, или София, но отказвам да приема, че е загубен... все пак това ми беше първият Дневник...) Естествено, както казвам, тогава мислех, че няма накъде повече да умирам от скука, и, понеже никак не по мой избор ме бяха заточили там до 10-ти юли (както мислех в началото, и пак ми се струваше прекалено много, а после се оказа, че ще е до края на август, минус ходенията по море с баща ми и с майка ми...) Но сега като си спомням... Първо, че си оползотворявах времето хиляди пъти по-добре от сега. Освен това се чувствах по-добре. И всичко беше толкова по-просто.
И... имам чудесна идея, утре ще отида на гости на баба ми. ^^ Много обичам нейният апаратамент. Все пак там съм си прекарвала всичките лета (без 2008 и 2009), и освен това е хиляди пъти по-интересен от тези на дядо ми и на баща ми... Даже си има "Забранена стая", нарична още "Изоточната стая". Северна (спалнята) и Южна (хола) стая също си има. А в Забранената стая има какви ли не стари и шантави неща, из които ми е хипер интересно да се ровя (когато баба ми не е наясно, че го правя). И ми липсва готвенето на баба ми (макар че, точно за това не знам дали е добра идея да мисля, защото покрай адската ми липса на апетит напоследък, съм отслабнала с 1-2 килограма, и мисля да продължавам в същия дух - тоя кантар в съседната стая не ми се отразява добре, изобщо).
Даже може да остана да спя у баба ми. Даже може да остана там 2-3 дена. Ако тя е съгласна. Но едва ли ще има нещо против (ха, нищо, освен факта, че двете с нея не се траем особено много, но пък има моменти - редки, но ги има - когато се разбираме добре). Пък и сестра ми ми липсва, а тя сега е там. Предполагам, че с нея ще се караме за телевизора. Ако аз пак реша, че поносим начин за убиване на времето са латиноамерикански сапунки... и ако се засичат с някои от нейните любими детски филмчета, защото, нали, всичките са й любими!.. И... и мога да зарежа всички книги, с които съм се хванала в момента, и да си купя нещо на Пратчет. "Магизточник" например... откога се канех да я чета. Въпреки че май съм чувала, че не е чак толкова добра. Но, все там. Тя май остана единствената книга за Ринсуинд, която не съм чела. И мога да си зарежа (поне за известно време) сегашния Дневник, да изровя някоя стара тетрадка от чекмеджето или шкафа в Северната стая, или от Източната стая, да се обръщам към нея с "тетрадчице", да си вадя яки цитати от книгите, и да си записвам сънищата. Или колко съм се изнервила на баба ми, защото ми се е скарала на мен, че сестра ми е паднала от някаква пързалка. Или как съм почнала някаква книга на Урсула ле Гуин с научно фантастични разкази, и въпреки че е написано добре, намирам, че фантастиката не е точно моят стил. Или за някакъв филм с извънземни, който в момента върви по БТВ, но аз си напомням, че няма да е зле да отивам да чета, защото, все пак, съм си помъкнала 11 книги, и то почти всичките доста солидни. О, и мога пак да си взема книга от библиотеката с картата на Деси (както лято 2007 си бях взела "Тайният живот на пчелите", защото се бях влюбила в корицата, а след това се влюбих и в книгата <3). И... ако Ивчето е навита, може да си подобряваме рекорда на федербал отпреди три години. xD Хей, може след морето с баща ми... значи, вероятно визирам последните десетина дена на август, да остана при баба ми. А после като се върна в София, ще слушам Tutte storie и ще чета Пратчет. И може да продължа "Сладкарката", но сигурно първо ще се наложи да пренаписвам. И ще си направя читателски Дневник, не защото го изискват от училище, а защото е забавно, и ще си го украся с цитати от италиански песни в полетата (на Ерос Рамацоти, естествено... но може и някои други...) И ще чакам Еви да се върне от Несебър.
Колко ми липсва, колко ми липсва всичко това... Утре ще отида на гости на баба ми.