BLOGGER TEMPLATES AND Blogger Templates »

20.07.10 г.

Lebe Lauter! ^^

Естествено, след като заклеймих тази лятна ваканция като най-ужасната в живота ми, като даже още не е преполовила, тя, може би за да ме накара да се чувствам виновна, че си правя прибързани и субективни заключения, започна да изглежда не толкова зле... все пак, не особено лоша... горе-долу биваща... поносима, да кажем... Окей де, хубава.
Днес и вчера бяха хубави дни. Много хубави, даже.
Легнах си към три, заспах към три и половина, трябваше да ставам в осем и половина. Защото до 10.20 трябваше да съм намерила гарата. Да, знам къде са трите автогари на Търново (двете от тях са точно една до друга, от което аз леко не виждам смисъла, но да, а автогара Запад я научих миналата година, пак покрай Викс), но понятие си нямах как да стигна до гарата. Та, събудих се, даже не си навих алармата за 15 минутки по-късно като ме откъсна от каквото там бях сънувала... (всъщност сънувах, че ми пада млечен зъб... yeah, talk about weird o.O) Изкъпах се, не закусих (грешка), не си взех всички пари, които се мотаеха из стаята (фатална грешка), и си сложих обувките с ееееей такава платформа (даже и с тях не особено съм висока, damn it! но пък са удобни, сериозно, с тях даже се пребивам по-малко, което е kinda illogical, но да).
Най-добрата ми идея беше да се замъкна до центъра и там да питам някой случаен минувач как мога да стигна до гарата. И това и направих, и когато ми казаха "От отсрещната спирка хващатате 4 или 13," (да отбележа, понятие си нямам от търновския градски транспорт) аз погледнах часовника на айпода и установих, че е 9.45, следователно, казах си, Пингвините е само на 20 метра от спирката, може да погледна дали има нещо интересно, а пък и нали имам два варианта за автобус, ако случайно изпусна единия... и, в крайна сметка, винаги има следващ! Много. Грешна. Логика. В Пингвините нямаше нищо интересно, и добре че, щото иначе щях да се заседя. И не знам дали съм изпуснала автобус за краткото време през което преглеждах някакви тъпи заглавия, но или е това, или просто търновските градски транспорти са много нарядко. Имам чувството, че висях около половин час на въпросната спирка. Е, не. Не половин час. Но поне двайсет минути имаше, убедена съм. Разглеждах минувачите, но интересните образи бяха малко. Опитах се да визирам себе си, и реших, че изглеждам, по всяка вероятност, откачено (уау, каква изненада - не бих го очаквала от себе си!).
... така, да давам по същество, че както гледам, аз като трябва да разказвам за някакъв ден, вместо да се концентрирам върху същественото, съм like: "Събудих се, станах, и отидох да си измия зъбите. И първо не можах да си спомня коя е моята четка, но после реших, че май все пак е синята - леле, каква съм склероза. За марката на пастата не съм убедена но май беше Астера... знам ли. Не беше лоша във всеки случай... Та, значи измих си зъбите... Ами, да, и останалата част от деня беше хубава. Done." xDD
... не, аз съм по-скоро like: "Събудих се, станах, и отидох да си измия зъбите. И първо не можах да си спомня коя е моята четка, но после реших, че май все пак е синята - леле, каква съм склероза. За марката на пастата не съм убедена но май беше Астера... знам ли. Не беше лоша във всеки случай... Та, значи измих си зъбите... Ама и аз съм една, как може да разправвм толкова време за това, то аз съм направо like: *insert произволен пример here*. Ами, да, и останалата част от деня беше хубава. Done."
Но, ще дам ли по същество? Ама по същество, като... наистина по същество?
Ами, да, стигнах до гарата на време, като, даже по-рано от навреме. Случайно се натъкнах на едни съседи на баба ми... Естествено, трябваше да слушам колко съм пораснала, как, ние, децата, сме растели толкова бързо, о, Американският колеж значи, а той в буквалния смисъл ли е колеж, и на семестъри ли сме, о, и сигурно тези семестриални изпити трябва да са много трудни, а ще ходя ли някъде на море тази година, техният внук сега бил на море... и така нататък. А аз трябваше да слушам музика по-тихо, за да може все пак да чувам, за да отговарям с две-три думи, но достатъчно любезно. И те се качиха на влакът, от който Викс слезе.
А пък с Викс не се бяхме виждали от май... нали така? Неее. Глупости. От юни. От втория ден на Сонисфиър, всъщност, но тогава беше хипер замалко, а ако броим нормално виждане - 5-ти юни... still юни. Е, но беше в София. А на 7-ми май беше в Габрово. Но... всъщносъ, не се бяхме виждали в Търново от... ааа, 14-ти юли миналата година, right. И по случая, я разкарвах подобаващо. От гарата, през центъра, до мола. От мола до дядо ми. От дядо ми до баба ми. От баба ми до автогара Запад. xD
1) Установихме, че всеки градски транспорт в Търново струва различно.
2) Успяхме да слезем на правилната спирка за мола, въпреки че аз не бях много сигурна. "А, да знаеш, че сме на следващата... Но, всъщност, ако не сме на следващата, значи бяхме на тази, ха-ха!"
3) И, понеже не бях закусвала, си взех някаква палачинка, с която преядох за целият ден напред. Но беше хубава палачинка!
4) А Викс реши, че иска да си вземе нещо за пиене.
- Един чай, ако обичате.
Продавачката я погледна тъпо и примигна.
- Имате предвид, студен чай?
- Ъъ, не, топъл.
xDxDxD
5) И медчетата струваха 60 стотинки. Възмутително. И си говорехме за Мегадет... баси забавното. Hello, Me, meet the real Me, ахахаха. И се сетих за Теди и Сиси. И за Михи, и "the most annoying bass solo to listen to while having a hangover" xDD И като бяха върнали Елевсън в Мегадет, и Сиси ентусиазирано го обяснявала на Лили... и Лили: "Еми, тя беше много щастлива, нещо обясняваше там за някакъв машинист..." xD
6) Дядо ми: Покажи на момичето хола... Мисля, че все пак трябва да седнете в хола!.. Ама, хайде, елате в хола, седнете на диванчето... Заповядайте в хола, де...
Аз: Дядо, спокойно. Знам какво представлява стаята ми. Но Викс си ме знае каква съм.
Мда. Ако не ме знаеше, щяхме да седнем в хола на диванчето, за да не избяга с писъци. ^^ Но ми разправяше, че на някаква нейна съученичка стаята й била по-зле. Е... малко по-зле.
7) Проверихме за влаковете и автобусите Търново-Габрово, което беше една от главните цели на идването до стаята. А другото главно беше, че трябваше да занеса едни неща на баба ми, като естествено, първо трябваше да ги взема. И идеята не беше да седим много. Но се застояхме, хах... И бяхме седнали на пода по турски, и пиехме сокове от ябълка и портокал, които смесихме, защото не можахме да решим какво точно ни се пие.
8) Аз се опитвах да убедя Викс в нещо, в което и себе си не мога... хаха. Но после минах на някакви велики прозрения, които от известно време ми се въртят из главата, но просто не е имало на кого да ги разкажа. Та, седяхме на килима и аз редях някакви философски разсъждения, мисля, че се увлякох даже...
9) В три часа все пак тръгнахме за баба ми, защото трябваше да стигнем дотам, и после до автогарата, преди четири и половина.
10) Аз се сетих за прекия път до баба ми. Аз съм гений!
11) [7:46:38 PM] Sky каза: ама много нервозна баба имаш явно
[7:46:54 PM] Noonshine каза: :D
[7:46:55 PM] Noonshine каза: дааа
[7:46:58 PM] Noonshine каза: Викс да ти каже
[7:47:01 PM] Noonshine каза: днеска отивам
[7:47:05 PM] Noonshine каза: трябваше да й дам едни неща
[7:47:13 PM] Sky каза: peppery xD
[7:47:16 PM] Noonshine каза: и нали Викс ме чакаше на пейката пред блока
[7:47:19 PM] Noonshine каза: аз е качих догоре
[7:48:09 PM] Sky каза: да?
[7:48:24 PM] Noonshine каза: иии
[7:48:28 PM] Noonshine каза: бях с тоя цветния шал
[7:48:31 PM] Noonshine каза: нали се сещаш
[7:48:51 PM] Sky каза: май да
[7:48:54 PM] Noonshine каза: и бях леко изключила, че баба ми мрази да се разкарвам с него "на тия жеги"
[7:49:03 PM] Noonshine каза: и отваря тя вратата
[7:49:10 PM] Noonshine каза: и като кресна:
[7:49:14 PM] Noonshine каза: МАХАЙ ТОЯ ШАААЛ!
[7:49:25 PM] Noonshine каза: аз: виж, баба, аз, ъъ, само да оставя това..
[7:49:28 PM] Noonshine каза: МАХНИ ШАЛААА!
[7:49:29 PM] Sky каза: вместо "здрасти, радвам се да те видя" хах
[7:49:35 PM] Noonshine каза: аз: ъъ, ето, заповядай
[7:49:39 PM] Noonshine каза: МАХАЙ ШАЛА!
[7:49:45 PM] Noonshine каза: ъъм, аз, ъъ, тръгвам
[7:49:47 PM] Noonshine каза: ШАЛА!!!!
[7:49:58 PM] Noonshine каза: *тръгвам надолу по стълбите забързано*
[7:50:01 PM] Noonshine каза: МАХНИ ШАЛАААА!
[7:50:04 PM] Sky каза: :D
[7:50:05 PM] Noonshine каза: МАХНИ ШАЛААААА!
[7:50:12 PM] Noonshine каза: ... ОТКАЧАЛКА.
[7:50:15 PM] Noonshine каза: *тряс врата*
[7:50:16 PM] Noonshine каза: :D
[7:50:25 PM] Sky каза: :D
[7:50:31 PM] Noonshine каза: и слизам долу
[7:50:36 PM] Noonshine каза: и се оплаквам на Викс
[7:50:52 PM] Noonshine каза: "и тя тъкмо отовори врата, и веднага кресна..."
[7:51:07 PM] Noonshine каза: и в същия момент през терасата (на петия етаж) се чува
[7:51:11 PM] Noonshine каза: МАХНИ ШАЛААА!
[7:51:13 PM] Noonshine каза: :D:D:D
[7:51:16 PM] Sky каза: (rofl)
12) Аз се сетих за прекия път до автогарата. Аз съм гений!
13) И стигнахме на автогарата джъст ин тайм. ^^ Докато нищо не подозиращата Викс си купуваше билети, аз се излежавах на успоредните мантинели, а продавачка ме гледаше из под вежди (сигурно чудейки се дали да звънне на лудницата).
14) И, естествено, не минахме без снимки... Даже да бяха в последните пет минути... Но аз съм установила, че на снимки с Викс излизам симпатично. Макар че контрастът между нас е много забавен... тя е със светли очи и коса, а аз - с тъмни. И освен това, тя винаги е сериозно на снимки, а аз винаги се хиля! И се получава много дебилно! Но е забавно!
Прибрах се, трупясах на леглото, спах полу-завита с одеално, и се събудих умряла от жега.
Гледах първите четири епизода от втория сезон на How I Met Your Mother... Егати якото сериалче, сериозно!..
Общо взето е това, май.
О, с Хез нещо като си чатихме на немски. Поне малко. xDD Причина: муудът ми - "lebe lauter! (sun)"

[7:37:18 PM] querida каза: ich bin der meinung ich lebe laut genug
[7:37:28 PM] querida каза: дори не знам правилно ли го написах
[7:37:29 PM] querida каза: :D
[7:37:33 PM] querida каза: ИМАМ РАБОТА.
[7:38:17 PM] Noonshine каза: gut fuer dich
[7:38:18 PM] Noonshine каза: :D
[7:38:39 PM] querida каза: JAA, JAAA.
[7:38:40 PM] querida каза: :D
[7:38:43 PM] Noonshine каза: :D
[7:39:07 PM] querida каза: ICH BIN SO FUCKING-EN GLUECKLICH
[7:39:15 PM] querida каза: (nod)
[7:39:28 PM] querida каза: ich kann es noch nicht glauben
[7:40:51 PM] Noonshine каза: (sun)
[7:41:01 PM] querida каза: und wie geht's bei dir
[7:41:17 PM] Noonshine каза: mm
[7:41:22 PM] Noonshine каза: es geht gut
[7:41:38 PM] Noonshine каза: ich war mit Wiks
[7:42:09 PM] querida каза: wundershoen
[7:43:03 PM] Noonshine каза: jaaa
[7:45:52 PM] querida каза: und ich wollte heute Max sehen, aber er - vorstelle es dich! - er hat keine Zeit, so haben wir heute nicht getroffen und jetzt weiss ich nicht wenn ich ihn sehen werde, weil ich jeden Tag arbeiten muss.
[7:46:18 PM] Noonshine каза: jeden Tag? o.O
[7:46:21 PM] querida каза: jaaa.
[7:46:30 PM] querida каза: von 9 bis 7.
[7:46:33 PM] Noonshine каза: warum? was ist deine arbeit?
[7:47:18 PM] querida каза: ich werde eine... eine... мамка му не помня как е продавачка.
[7:47:25 PM] querida каза: :D
[7:47:30 PM] Noonshine каза: verkauferin?
[7:47:31 PM] Noonshine каза: :D
[7:47:39 PM] Noonshine каза: не, това е купувачка?
[7:47:40 PM] Noonshine каза: :D
[7:47:42 PM] Noonshine каза: или?
[7:47:43 PM] Noonshine каза: :D
[7:47:49 PM] querida каза: da, kupuwa`ka e
[7:47:55 PM] querida каза: ъхм
[7:47:57 PM] querida каза: чакай
[7:47:58 PM] querida каза: ще се сетя
[7:48:16 PM] Noonshine каза: :D
[7:48:52 PM] querida каза: или феркойферин ли ще е
[7:48:55 PM] querida каза: чакай ся ще видя.
[7:52:08 PM] querida каза: да, то е !
[7:52:21 PM] querida каза: значи ще феркауфвам.

Обаче разбрах всичко, което ми написа, и бях много горда от себе си, ха.
Як ден. И сега продължавам с HIMYM... ^^